Да си направим сами: парфюм от етерични масла – I

Признавам си – светът на парфюмите винаги е бил малко чужд за мен; не помня да съм имала едновременно повече от един ароматен флакон в шкафа. 🙂 Особено от както се интересувам от съставките в храната и козметиката си – синтетичните парфюми в търговската мрежа най-често са притеснителен коктейл от високотоксични алергенни ухания (можете да проверите любимия си парфюм тук), така че спрях да ползвам от тях преди няколко години. В последно време обаче експериментирам с етеричните масла, и е наистина забавно (е, поне през повечето време!).  Направата на такъв парфюм не е сложен процес, но изисква доста търпение и опити.  Всичко е от значение – качеството на маслата; редът, в който добавяте ароматите; точното количество до последната капка – те понякога са разликата между най-невероятния аромат, който някога сте помирисвали, и някоя натрапчива и откровено неприятна миризма. Затова правило номер едно – винаги записвайте в движение кога и какво добавяте. Възможно е да се получи въпросният невероятен аромат, а без записки да няма как да го възпроизведете. 🙂

За начало ще започнем с няколко класификации на парфюмите.

Според типа аромат

Според парфюмерите спектърът от аромати може да се раздели на няколко основни категории – всяка със своя характер и емоционално въздействие. Примери:

• Дървесен: кедър, бор, сандалово дърво
• Цветен: жасмин, роза, иланг-иланг
• Билков: босилек, розмарин, лайка
• Земен: ветивер, пачули, мускус
• Пикантен: черен пипер, карамфил, джинджифил
• Цитрусов: портокал, бергамот, грейпфрут

Първа стъпка в създаването на парфюм е да определите типа аромат, който бихте искали да е преобладаващ. Имайте пред вид: етеричните масла са висококонцентрирани; взети поотделно, някои от тях може да миришат недотам приятно – но в комбинация да намерят мястото си във Вашата любима парфюмна композиция. Ето примери:

– земните аромати може да изглеждат тежки, неприятни и напомнящи гранясало в чистото си състояние (според градските легенди подушването на суров мускус може да бъде фатално!), но в парфюмните композиции те придават една тъмна нотка на примитивна, екзотична мистерия.

– пикантните ухания, взети поотделно, могат да са остри, кисели, горчиви – но щом се смесят с други миризми, да придадат освежаващо и активизиращо усещане. За да оцените това, добавете малко канела към смляното си кафе: докато се приготвя, ще разнесе топлото си, събуждащо ухание из жилището.

– билковите аромати могат да бъдат отблъскващи и твърде силни, но в комбинация добавят една приятна рязкост, и често са база за мъжките парфюми.

– цветните ухания в концентрирана форма понякога са тежки и пренасищащи, и могат да причинят главоболие, гадене, притъпени сетива. Когато са добре балансирани, те имат успокояващо действие и намаляват чувството за стрес.

Според базата, която се използва за разреждане

• Парфюми с алкохолна база
• Парфюмни масла – смес от базови и етерични масла
• Твърди парфюми – съдържат пчелен восък за сгъстяване, базови и етерични масла

Каква е разликата? Най-популярни са парфюмите с алкохолна база, която понякога се смесва с малко дестилирана вода. Недостатък на алкохола: чрез изпарението си той ‘отвежда’ аромата от кожата по-бързо в сравнение с базовите масла. Негово предимство е обаче, че придава по-голяма трайност на парфюма, докато маслата могат да гранясат. Ако решите да използвате алкохол, той трябва да бъде спирт от най-висок дестилат – водка с високо алкохолно съдържание също ще свърши работа.

Парфюмните масла са подходящи за хора с чувствителност към алкохола. Добра тяхна основа са някои базови масла, които са по-устойчиви и няма да гранясат бързо, освен това нямат собствен аромат и попиват добре. Маслото от жожоба е най-подходящо – отговаря на всички тези критерии, освен това молекулната му структура е много близка до естествения себум и се понася отлично от кожата.

Според силата на парфюма

• Одеколон (Eau de Cologne) – най-слабо концентриран аромат, съдържа 2-5% ароматен концентрат / етерични масла, разтворени в база от алкохол и вода.
• Тоалетна вода (Eau de Toilette) – обичайно съдържа 5-10% чисти масла.
• Парфюм – със съдържание на 10-20% чисти масла.
• Парфюм-концентрат – съдържа 20 – 40% чисти масла.

Може би вече имате представа какъв парфюм бихте искали да създадете. След още малко теория ще пристъпим и към практиката 🙂

Нотки

Етеричните масла представляват букет от ароматни градивни елементи, наречени нотки – базова нотка, връхна нотка и сърцевина. За една хубава парфюмна смес е добре да има аромати от всички тези категории.

Връхната нотка е като първо впечатление – това, което усещаме съвсем в началото, щом отворим шишенцето и пръснем с парфюма;  тя се изпарява за минути. Връхните нотки по правило са с освежаващ аромат – такива са повечето цитруси и някои подправки. Примери: ангелика, бергамот, босилек, горчив портокал, грейпфрут, джоджен, евкалипт, исоп, каепут, кориандър, кардамон, лавандула, лайм, лимон, мента и др.

Сърцевината, разбира се, е сърцето на парфюма. Тези нотки са носител на основния аромат, усещат се след няколко вдъхвания и се развиват и запазват напълно до 1-2 часа. Такива са: бор, елеми, индийско орехче,  канела, карамфил, кипарис, копър, лайка, морков, нард, резене, розмарин, черен пипер и др.

Накрая остава базовата нотка – която се задържа най-дълго, добавя топлина и дълбочина на парфюма, и го ‘фиксира’ към кожата. Примери: ванилия, валериан, ветивер, жасмин, кедър, пачули, иланг-иланг, сандалово дърво, тамян и др.

Някои от примерите по-горе са гранични със съседна категория. Това е така, защото до известна степен всички етерични масла съдържат качества от връхни, средни и базови нотки. Например лимонът има свежа връхна нотка, слаба сърцевина и съвсем слаба базова нотка.

Когато се смесват за направата на парфюм, отделните етерични масла се подбират на базата на това как се комбинират техните нотки. Друго, което е добре да вземете пред вид, е относителната ароматна сила на едно масло. Някои масла (както лимонът, даден по-горе за пример), използвани дори в малки количества, променят много общото впечатление от аромата – дори и тяхната трайност да не е голяма.

Към втора част!